Александър ДЮМА | Фантазьор и пушач на опиум, който прави магиите си с билки, взети от самия живот
(Alexandre Dumas, 1829, by Achille Devéria)
На този, който сътвори Д'Артанян може всичко да се елементарни.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1928
Всички велики достолепия, по този начин както и незначителни дефекти на Дюма са имали прочут доверчив, нехаен, освен юношески, само че някак си детски, момчешки, своеволен темперамент на шеговитост, забавление и гореща, жадна, инстинктивна пристрастеност в живота.
Александър КУПРИН, 1919
Никой не може да се съпостави по разум с Александър Дюма. Има доста писатели, доста по-големи от него, само че по-достоен за обич и по-нежен от него няма никой различен. Та нали най-главното е не да учудваш, а да накараш да те обикнат, да те обикнат – най-малко такова е моето предпочитание и моят блян. Впрочем фактът, че Дюма не е станал популярен публицист е зависел единствено от него. Природата го е основала като талант, то той пръска и разпилява своите духовни съкровища и вместо да носи блестящи, искрящи одежди, а би могъл да ги носи – той носи елементарни, от време на време даже закърпени.
Шандор ПЕТЬОФИ, 1847
Александър Дюма беше същински преподавател по история на националните маси.
Едмон и Жюл дьо ГОНКУР, 1863
В нашия век никой не се е ползувал с такава известност, както Александър Дюма (баща – бел.р.). Неговият триумф е повече от триумф, това е успех. Александър Дюма е освен име френско, той е и европейско, освен това – той е име международно.
Виктор ЮГО, 1872
По умеенето на бърза ръка да скалъпва романи, той, Дюма, беше същински колос – добросърдечен колос, като че ли нагърбил се с задачата искрено да развлича милионите си читатели. Заради количеството той жертваше качеството, не придаваше значение на литературните достолепия на своите творби и говореше това, което му се искаше, напълно доброволно, като че ли беседваше с другар, уютно разположил се в ъгъла до камината….
Емил ЗОЛА, 1875
(Alexandre Dumas in 1855)
Дюма беше мечтател, пушач на опиат и се усещаше в региона на невъзможното като вкъщи си.
Емил ЗОЛА, 1876
Съмнително е дали Франция е имала друга история с изключение на тази, запечатана на страниците на Дюма.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1928
По занимателност на повествованието, Дюма е еднакъв на Дикенс и повече няма какво да се каже.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1928
Да, Дюма е безспорно популярен повествовател. И в него има нещо вълшебническо, само че той прави магиите си с билки, взети от самия живот. Той обичаше ярките цветове и острите подправки, само че в никакъв случай не приказва празни приказки.
Джон ГОЛЗУЪРДИ, 1928
Учудващо събитие: позитивните хора и сериозните литератори и до момента считат Дюма за лековерен, тривиален публицист, за който може да се приказва единствено с малко пренебрежителна, малко снизходителна усмивка, а апропо неговите романи, макар стогодишната си отминалост, живеят, макар законите на времето и забравата, с предходната си неотслабваща мощ и с предходното си хубаво обаяние, както приказките на Андерсен, както „ Чичо Томовата барака ”, и ще дарят мнозина и мнозина отсега нататък читатели с тихи и светли минути.
Александър КУПРИН, 1919
Изображения: Wikipedia, Wikimedia Commons
